16.08.2015 г., 22:06

Eрнесто

612 0 2

За мене си несбъднато желание
В тихата и кротка безнадеждност
Аз вече нямам нужда от страдание
Не търся ни любов, ни нежност

 

След тебе ще отекнат стъпките
И спомените ще замлъкнат сиви
А нашите моменти стъпкани
Ще бъдат като никога красиви

 

Без тебе пак ще пеят птичките
И хиляди щурци ще има в мрака
Напразни са усилията, всичките
Аз вече нямам сили да те чакам

 

След мене ще са други дните ти
Спокойни, може би и малко тъжни
Но искам да си спомняш винаги
Че бях до теб, когато беше в нужда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...