Aug 16, 2015, 10:06 PM

Eрнесто

Poetry » Love

616 0 2

За мене си несбъднато желание
В тихата и кротка безнадеждност
Аз вече нямам нужда от страдание
Не търся ни любов, ни нежност

След тебе ще отекнат стъпките
И спомените ще замлъкнат сиви
А нашите моменти стъпкани
Ще бъдат като никога красиви

Без тебе пак ще пеят птичките
И хиляди щурци ще има в мрака
Напразни са усилията, всичките
Аз вече нямам сили да те чакам

След мене ще са други дните ти
Спокойни, може би и малко тъжни
Но искам да си спомняш винаги
Че бях до теб, когато беше в нужда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0