22 may 2009, 12:12  

Ерос статично

1.1K 0 17

 

 

ЕРОС  статично

 

 

                       на  Надя

 

Изтръгнахме бурените от сърцата,
а времето отдавна спря.
И някой когато чука на вратата,
ни "носи" поредната лъжа.

Зачеркнахме звездите и цветята,
Луната превърнахме на Хан,
всички свирим някаква токата,
а нотите избира всеки сам.

Възможностите се изчерпаха,
от вчера даже и не спорим,
защо сърцата ни "повярваха"
и “спряха” без да поговорим.

Очите ни, бездушни наблюдатели
на поетичен и любовен плам,
по лъжливи (свето)отражатели
ни водят в “еретичен” храм.

И на поредната “случайна среща”
на чаша блудкаво кафе,
с тъга ще гледаме на всичко,
което би могло да бъде, а НЕ Е!

 

2009-05-22

 

 

 

Вдъхновено от   хаоСтатично  на  Elpida (Надя Стефано)  и посветено на нея.

 

Стихотворението е и за всички, които "започват всичко от начало" по подобие на електронните игри, където имат няколко  "живота". 

Но Животът е един, а "греховете" се трупат... ;)

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • anahid (Анахид Чальовска) - Сега ти ме разстрои.
    Думите "галят" и нараняват. Съжелявам.
  • Разплака ме!!!
    Съжалявам, че отсъствах от сайта повече от седмица и прочетох това чак сега.
  • smile1 (Валка ) - Благодаря, Валка! Поздрави

    nellnokia (Нели Господинова) - Право в десятката. Сегашното наистина е недоосмислено и явно плаче за преосмисляне. А преосмислянето е доста болезнен процес.
    Поздрави!
  • Мнага хубаво посвещение!
    Поздравче и от мен!
  • Ерос статично усещане,
    пълно с динамиката на
    минало свършено време,
    бъдещо неопределително
    и сегашно недоосмислено...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....