May 22, 2009, 12:12 PM  

Ерос статично

  Poetry » Love
1K 0 17

 

 

ЕРОС  статично

 

 

                       на  Надя

 

Изтръгнахме бурените от сърцата,
а времето отдавна спря.
И някой когато чука на вратата,
ни "носи" поредната лъжа.

Зачеркнахме звездите и цветята,
Луната превърнахме на Хан,
всички свирим някаква токата,
а нотите избира всеки сам.

Възможностите се изчерпаха,
от вчера даже и не спорим,
защо сърцата ни "повярваха"
и “спряха” без да поговорим.

Очите ни, бездушни наблюдатели
на поетичен и любовен плам,
по лъжливи (свето)отражатели
ни водят в “еретичен” храм.

И на поредната “случайна среща”
на чаша блудкаво кафе,
с тъга ще гледаме на всичко,
което би могло да бъде, а НЕ Е!

 

2009-05-22

 

 

 

Вдъхновено от   хаоСтатично  на  Elpida (Надя Стефано)  и посветено на нея.

 

Стихотворението е и за всички, които "започват всичко от начало" по подобие на електронните игри, където имат няколко  "живота". 

Но Животът е един, а "греховете" се трупат... ;)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • anahid (Анахид Чальовска) - Сега ти ме разстрои.
    Думите "галят" и нараняват. Съжелявам.
  • Разплака ме!!!
    Съжалявам, че отсъствах от сайта повече от седмица и прочетох това чак сега.
  • smile1 (Валка ) - Благодаря, Валка! Поздрави

    nellnokia (Нели Господинова) - Право в десятката. Сегашното наистина е недоосмислено и явно плаче за преосмисляне. А преосмислянето е доста болезнен процес.
    Поздрави!
  • Мнага хубаво посвещение!
    Поздравче и от мен!
  • Ерос статично усещане,
    пълно с динамиката на
    минало свършено време,
    бъдещо неопределително
    и сегашно недоосмислено...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...