22 мая 2009 г., 12:12  

Ерос статично

1.1K 0 17

 

 

ЕРОС  статично

 

 

                       на  Надя

 

Изтръгнахме бурените от сърцата,
а времето отдавна спря.
И някой когато чука на вратата,
ни "носи" поредната лъжа.

Зачеркнахме звездите и цветята,
Луната превърнахме на Хан,
всички свирим някаква токата,
а нотите избира всеки сам.

Възможностите се изчерпаха,
от вчера даже и не спорим,
защо сърцата ни "повярваха"
и “спряха” без да поговорим.

Очите ни, бездушни наблюдатели
на поетичен и любовен плам,
по лъжливи (свето)отражатели
ни водят в “еретичен” храм.

И на поредната “случайна среща”
на чаша блудкаво кафе,
с тъга ще гледаме на всичко,
което би могло да бъде, а НЕ Е!

 

2009-05-22

 

 

 

Вдъхновено от   хаоСтатично  на  Elpida (Надя Стефано)  и посветено на нея.

 

Стихотворението е и за всички, които "започват всичко от начало" по подобие на електронните игри, където имат няколко  "живота". 

Но Животът е един, а "греховете" се трупат... ;)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • anahid (Анахид Чальовска) - Сега ти ме разстрои.
    Думите "галят" и нараняват. Съжелявам.
  • Разплака ме!!!
    Съжалявам, че отсъствах от сайта повече от седмица и прочетох това чак сега.
  • smile1 (Валка ) - Благодаря, Валка! Поздрави

    nellnokia (Нели Господинова) - Право в десятката. Сегашното наистина е недоосмислено и явно плаче за преосмисляне. А преосмислянето е доста болезнен процес.
    Поздрави!
  • Мнага хубаво посвещение!
    Поздравче и от мен!
  • Ерос статично усещане,
    пълно с динамиката на
    минало свършено време,
    бъдещо неопределително
    и сегашно недоосмислено...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...