Есен
Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна,
заключи ги зад зид висок.
Провикна се, прогони и мъглите,
зад назъбения рид.
Промъкна се със тихи стъпки,
приседна тихо под тополите.
Повика тихия ветрец,
подгонил есенни листа.
Парченце есен в мислите ми вмъкна,
в душата мъничко тъга.
Потънах в тихо съзерцание,
на таз неземна красота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados
