Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна,
заключи ги зад зид висок.
Провикна се, прогони и мъглите,
зад назъбения рид.
Промъкна се със тихи стъпки,
приседна тихо под тополите.
Повика тихия ветрец,
подгонил есенни листа.
Парченце есен в мислите ми вмъкна,
в душата мъничко тъга.
Потънах в тихо съзерцание,
на таз неземна красота.
© Румяна Маринова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
