Есен
Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна,
заключи ги зад зид висок.
Провикна се, прогони и мъглите,
зад назъбения рид.
Промъкна се със тихи стъпки,
приседна тихо под тополите.
Повика тихия ветрец,
подгонил есенни листа.
Парченце есен в мислите ми вмъкна,
в душата мъничко тъга.
Потънах в тихо съзерцание,
на таз неземна красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Маринова Все права защищены
