8 jul 2009, 10:53

Есен

  Poesía
491 0 5

                    ЕСЕН

 

Септември - граница между сезоните.

Ветровете гонят Август от тук.

Октомври зъзне сред клоните.

Уплашено лятото бяга на юг.

 

Кестените падат по улици пусти -

те бият барабана паважен.

Дърветата свалят пъстрите фусти -

градът надява костюм камуфлажен.

 

Птиците във строй стягат полка.

Ранен съм от залезно слънце.

Не мога да литна. Оставам с болка.

 

… В земята посято е моето зрънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...