8.07.2009 г., 10:53

Есен

485 0 5

                    ЕСЕН

 

Септември - граница между сезоните.

Ветровете гонят Август от тук.

Октомври зъзне сред клоните.

Уплашено лятото бяга на юг.

 

Кестените падат по улици пусти -

те бият барабана паважен.

Дърветата свалят пъстрите фусти -

градът надява костюм камуфлажен.

 

Птиците във строй стягат полка.

Ранен съм от залезно слънце.

Не мога да литна. Оставам с болка.

 

… В земята посято е моето зрънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...