8.07.2009 г., 10:53

Есен

489 0 5

                    ЕСЕН

 

Септември - граница между сезоните.

Ветровете гонят Август от тук.

Октомври зъзне сред клоните.

Уплашено лятото бяга на юг.

 

Кестените падат по улици пусти -

те бият барабана паважен.

Дърветата свалят пъстрите фусти -

градът надява костюм камуфлажен.

 

Птиците във строй стягат полка.

Ранен съм от залезно слънце.

Не мога да литна. Оставам с болка.

 

… В земята посято е моето зрънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...