ЕСЕН
Септември - граница между сезоните.
Ветровете гонят Август от тук.
Октомври зъзне сред клоните.
Уплашено лятото бяга на юг.
Кестените падат по улици пусти -
те бият барабана паважен.
Дърветата свалят пъстрите фусти -
градът надява костюм камуфлажен.
Птиците във строй стягат полка.
Ранен съм от залезно слънце.
Не мога да литна. Оставам с болка.
… В земята посято е моето зрънце.
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
