Есен
Свиха облаците черни
над крайморското градче
и дъждът заръси перли
от небесното каче.
А на плажа му подгизнал,
под чадърения строй,
вятърът довея с бриза
есенния листен рой.
Цяла нощ ми пя капчука
и по мократа стреха
аз видях през болка глуха
как оттича се с греха
грешното ни знойно лято
натежало с едър плод.
Любовта е нещо свято...
Тук, под плачещия свод,
сврени в сухо, под улука,
двойка гълъби стоят
и копнежно, нежно гукат -
есен пилците броят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
