Sep 22, 2011, 10:05 AM

Есен

  Poetry » Other
722 0 13

Свиха облаците черни

над крайморското градче

и дъждът заръси перли

от небесното каче.

А на плажа му подгизнал,

под чадърения строй,

вятърът довея с бриза

есенния листен рой.

Цяла нощ ми пя капчука

и по мократа стреха

аз видях през болка глуха

как оттича се с греха

грешното ни знойно лято

натежало с едър плод.

Любовта е нещо свято...

Тук, под плачещия свод,

сврени в сухо, под улука,

двойка гълъби стоят

и копнежно, нежно гукат -

есен пилците броят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...