Sep 22, 2011, 10:05 AM

Есен 

  Poetry » Other
597 0 13

Свиха облаците черни

над крайморското градче

и дъждът заръси перли

от небесното каче.

А на плажа му подгизнал,

под чадърения строй,

вятърът довея с бриза

есенния листен рой.

Цяла нощ ми пя капчука

и по мократа стреха

аз видях през болка глуха

как оттича се с греха

грешното ни знойно лято

натежало с едър плод.

Любовта е нещо свято...

Тук, под плачещия свод,

сврени в сухо, под улука,

двойка гълъби стоят

и копнежно, нежно гукат -

есен пилците броят.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??