Свиха облаците черни
над крайморското градче
и дъждът заръси перли
от небесното каче.
А на плажа му подгизнал,
под чадърения строй,
вятърът довея с бриза
есенния листен рой.
Цяла нощ ми пя капчука
и по мократа стреха
аз видях през болка глуха
как оттича се с греха
грешното ни знойно лято
натежало с едър плод.
Любовта е нещо свято...
Тук, под плачещия свод,
сврени в сухо, под улука,
двойка гълъби стоят
и копнежно, нежно гукат -
есен пилците броят.
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
