19 nov 2009, 19:27

Есен 

  Poesía » Filosófica
499 0 8

Падат листата, един подир друг

ронят се дните в късната есен.

Стърже безмилостно времето с лък

по нерви оголени своята песен.

 

Право дървото все още стърчи

сред бодливите храсти и гъби.

Мрачно и злобно животът фучи,

драска по него с нокти и зъби.

 

В кората, тъй гладка и свежа преди,

белези грапави той е направил.

Някой някога с ножа дори,

преди да избяга, сърце е оставил.

 

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??