19 nov 2009, 19:27

Есен 

  Poesía » Filosófica
644 0 8
Падат листата, един подир друг
ронят се дните в късната есен.
Стърже безмилостно времето с лък
по нерви оголени своята песен.
Право дървото все още стърчи
сред бодливите храсти и гъби.
Мрачно и злобно животът фучи,
драска по него с нокти и зъби.
В кората, тъй гладка и свежа преди,
белези грапави той е направил.
Някой някога с ножа дори,
преди да избяга, сърце е оставил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??