Есен

skitnick (Ники)
34 112

19.11.2009 г., 19:27 ч.

Поезия » Философска

581 0 8

Падат листата, един подир друг

ронят се дните в късната есен.

Стърже безмилостно времето с лък

по нерви оголени своята песен.

Право дървото все още стърчи

сред бодливите храсти и гъби.

Мрачно и злобно животът фучи,

драска по него с нокти и зъби.

В кората, тъй гладка и свежа преди,

белези грапави той е направил.

Някой някога с ножа дори,

преди да избяга, сърце е оставил.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.