Падат листата, един подир друг
ронят се дните в късната есен.
Стърже безмилостно времето с лък
по нерви оголени своята песен.
Право дървото все още стърчи
сред бодливите храсти и гъби.
Мрачно и злобно животът фучи,
драска по него с нокти и зъби.
В кората, тъй гладка и свежа преди,
белези грапави той е направил.
Някой някога с ножа дори,
преди да избяга, сърце е оставил.
© Ники All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
