skitnick (Ники)
34 112
Nov 19, 2009, 7:27 PM

Есен 

  Poetry » Phylosophy
485 0 8

Падат листата, един подир друг

ронят се дните в късната есен.

Стърже безмилостно времето с лък

по нерви оголени своята песен.

 

Право дървото все още стърчи

сред бодливите храсти и гъби.

Мрачно и злобно животът фучи,

драска по него с нокти и зъби.

 

В кората, тъй гладка и свежа преди,

белези грапави той е направил.

Някой някога с ножа дори,

преди да избяга, сърце е оставил.

 

© Ники All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??