Есен
Падат листата, един подир друг
ронят се дните в късната есен.
Стърже безмилостно времето с лък
по нерви оголени своята песен.
Право дървото все още стърчи
сред бодливите храсти и гъби.
Мрачно и злобно животът фучи,
драска по него с нокти и зъби.
В кората, тъй гладка и свежа преди,
белези грапави той е направил.
Някой някога с ножа дори,
преди да избяга, сърце е оставил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ники Все права защищены
