skitnick (Ники)
34 112
19 нояб. 2009 г., 19:27

Есен 

  Поэзия » Философская
571 0 8

Падат листата, един подир друг

ронят се дните в късната есен.

Стърже безмилостно времето с лък

по нерви оголени своята песен.

 

Право дървото все още стърчи

сред бодливите храсти и гъби.

Мрачно и злобно животът фучи,

драска по него с нокти и зъби.

 

В кората, тъй гладка и свежа преди,

белези грапави той е направил.

Някой някога с ножа дори,

преди да избяга, сърце е оставил.

 

© Ники Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??