Eсен
914
0
0
2/ Есен
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее...
О, есента се настани!
Във жегата така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках да ме навести!
С очи притворени я слушам,
тя нещо със света спори!
А този ромон най-излишен,
душата ми ще умори!
Нескрито зъл сега я слушам,
мори ме в селския покой,
за лято почнах да въздишам,
не я харесвам, Боже мой!
08.10.2015г. Драгойново
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
