2/ Есен

Небето есенно тъмнее.

Дъжда край мен барабани...

И леден вятър клони вее...

О, есента се настани!

Във жегата така я чаках,

мечтаех тя да ме спаси.

За циганското лято плаках,

и чаках да ме навести!

С очи притворени я слушам,

тя нещо със света спори!

А този ромон най-излишен,

душата ми ще умори!

Нескрито зъл сега я слушам,

мори ме в селския покой,

за лято почнах да въздишам,

не я харесвам, Боже мой!

08.10.2015г. Драгойново