Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

Dec 13, 2018, 8:33 AM

Eсен

Poetry » Philosophical

917 0 0

2/ Есен

Небето есенно тъмнее.

Дъжда край мен барабани...

И леден вятър клони вее...

О, есента се настани!

Във жегата така я чаках,

мечтаех тя да ме спаси.

За циганското лято плаках,

и чаках да ме навести!

С очи притворени я слушам,

тя нещо със света спори!

А този ромон най-излишен,

душата ми ще умори!

Нескрито зъл сега я слушам,

мори ме в селския покой,

за лято почнах да въздишам,

не я харесвам, Боже мой!

08.10.2015г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0