Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

Dec 13, 2018, 8:33 AM

Eсен

Poetry » Philosophical

913 0 0

2/ Есен

Небето есенно тъмнее.

Дъжда край мен барабани...

И леден вятър клони вее...

О, есента се настани!

Във жегата така я чаках,

мечтаех тя да ме спаси.

За циганското лято плаках,

и чаках да ме навести!

С очи притворени я слушам,

тя нещо със света спори!

А този ромон най-излишен,

душата ми ще умори!

Нескрито зъл сега я слушам,

мори ме в селския покой,

за лято почнах да въздишам,

не я харесвам, Боже мой!

08.10.2015г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0