13.12.2018 г., 8:33 ч.

Eсен 

  Поезия » Философска
649 0 0
2/ Есен
 
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее...
О, есента се настани!
Във жегата така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках да ме навести!
С очи притворени я слушам,
тя нещо със света спори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??