Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

13 дек. 2018 г., 08:33

Eсен

Поэзия » Философская

915 0 0

2/ Есен

Небето есенно тъмнее.

Дъжда край мен барабани...

И леден вятър клони вее...

О, есента се настани!

Във жегата така я чаках,

мечтаех тя да ме спаси.

За циганското лято плаках,

и чаках да ме навести!

С очи притворени я слушам,

тя нещо със света спори!

А този ромон най-излишен,

душата ми ще умори!

Нескрито зъл сега я слушам,

мори ме в селския покой,

за лято почнах да въздишам,

не я харесвам, Боже мой!

08.10.2015г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬