Eсен
919
0
0
2/ Есен
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее...
О, есента се настани!
Във жегата така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках да ме навести!
С очи притворени я слушам,
тя нещо със света спори!
А този ромон най-излишен,
душата ми ще умори!
Нескрито зъл сега я слушам,
мори ме в селския покой,
за лято почнах да въздишам,
не я харесвам, Боже мой!
08.10.2015г. Драгойново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
