Есен 9
О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте -
мина времето, когато бях дете
и днес, в мъката да бъда зрял,
видях увяхнало от есента цвете
и що ме чака, уви, съм разбрал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados