Есен 9
О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте -
мина времето, когато бях дете
и днес, в мъката да бъда зрял,
видях увяхнало от есента цвете
и що ме чака, уви, съм разбрал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены