Силна и тревожна тъга
обзема ме сега -
за какво изобщо живеем,
като в печални мисли тлеем?
И съмнението в мен расте -
преди бях дете,
а днес, в мъката да бъда зрял,
видях увяхнало от есента цвете
и що ме чака, уви, съм разбрал.
© Георги Всички права запазени