Есен 9
445
0
0
О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте -
мина времето, когато бях дете
и днес, в мъката да бъда зрял,
видях увяхнало от есента цвете
и що ме чака, уви, съм разбрал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
