1.11.2016 г., 8:29 ч.

Есен 9 

  Поезия » Философска
248 0 0

Силна и тревожна тъга

обзема ме сега -

за какво изобщо живеем,

като в печални мисли тлеем?

И съмнението в мен расте -

преди бях дете,

а днес, в мъката да бъда зрял,

видях увяхнало от есента цвете

и що ме чака, уви, съм разбрал.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??