Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща,
ни наблюдават крадешком и мълчаливо;
защото в дланите ни – толкова горещи
една Любов се къпе срамежлива.
Като игриво коте се промушва
плах слънчев лъч през нашия прозорец,
а влюбената есен ми подшушва,
за Обич да е винаги отворен...
Кирил Ганчев / Кирето /, 26.09.2018 г., Бургас
© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados
Поздрави Вила!Бъди мой гост винаги,ще се радвам!
Благодаря, Елмаз! Хубаво е, че съм Ти дал частица от топлинката си!