Есен на прозореца
Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща,
ни наблюдават крадешком и мълчаливо;
защото в дланите ни – толкова горещи
една Любов се къпе срамежлива.
Като игриво коте се промушва
плах слънчев лъч през нашия прозорец,
а влюбената есен ми подшушва,
за Обич да е винаги отворен...
Кирил Ганчев / Кирето /, 26.09.2018 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
