Есен на прозореца

Poetry » Love

2.1K 5 12

Прегърнати се взираме сега

подир отлитащото нежно лято,

а аз завивам голите ти рамена

с любимия ти шал - от септемврийско злато.

И гълъбите, сгушени отсреща,

ни наблюдават крадешком и мълчаливо;

защото в дланите ни – толкова горещи

една Любов се къпе срамежлива.

Като игриво коте се промушва

плах слънчев лъч през нашия прозорец,

а влюбената есен ми подшушва,

за Обич да е винаги отворен...

Кирил Ганчев / Кирето /, 26.09.2018 г., Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

muhaninja (Кирил Ганчев)

Благодарско, Приятелю Петре! Дано съм стоплил душата ти!
Поздрави Вила!Бъди мой гост винаги,ще се радвам!
Благодаря, Елмаз! Хубаво е, че съм Ти дал частица от топлинката си!

2018-12-09T21:12:27+02:00
elmaz93 (Елмаз)

Стопих се, като ледена снежинка, върху топла длан!! Разкошно пишеш!

2018-12-05T13:49:12+02:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Здравей Петре, Приятелю! Ти си майстор на истинските и точни думи и това, че си уловил настроението в моите, е голяма чест за мен! Благодаря ти много!
Вилла, добре дошла си винаги! Благодаря сърдечно и мило!

2018-11-09T08:56:12+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Много нежно, влюбено - завинаги!

2018-10-28T08:25:04+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Браво! Как само си подреждаш мислите ...и този твои отворен прозорец...За .мен е невероятно красиво, представям си момента!

2018-10-15T00:33:03+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0