21 mar 2006, 1:01

Есен на село 

  Poesía
1437 0 13
Като весело улично куче 
в калдъръма отърква се вятърът,
голи кестени в шумата души
и листата с опашка подмята.

По асмите грозда неприбрани
с изкълвани очи тъмновинени
костеливо се хилят на враните
и треперят в предчувствия зимни.

Зад съсухрени бледи дувари
болни къщи с прозорци изстинали
са задрямали в спомени стари
и сънуват гълчава отминала.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??