Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,

Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,

Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,

Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,

Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли,

На страдание,любов и чувства , сменящи посоките си като вятър,

Отвеждат наблюдателя в еуфория от глътка скъпо вино,

Разтичащо се до ручей алкохол, попил от устните във вените,

Заформяйки предсмъртен валс, повел смъртта в прощален танц .

Доза опиат изпепелява вените му, като отприщен насред рая -  ад,

Лишава богът, дарил човекът със сърце, да реанимира вярата му - не.