Aug 3, 2023, 9:08 PM

Есенция

563 0 0

Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,

Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,

Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,

Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,

Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли,

На страдание,любов и чувства , сменящи посоките си като вятър,

Отвеждат наблюдателя в еуфория от глътка скъпо вино,

Разтичащо се до ручей алкохол, попил от устните във вените,

Заформяйки предсмъртен валс, повел смъртта в прощален танц .

 

Доза опиат изпепелява вените му, като отприщен насред рая -  ад,

Лишава богът, дарил човекът със сърце, да реанимира вярата му - не.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Viktor Nikolov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...