3 авг. 2023 г., 21:08

Есенция

565 0 0

Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,

Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,

Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,

Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,

Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли,

На страдание,любов и чувства , сменящи посоките си като вятър,

Отвеждат наблюдателя в еуфория от глътка скъпо вино,

Разтичащо се до ручей алкохол, попил от устните във вените,

Заформяйки предсмъртен валс, повел смъртта в прощален танц .

 

Доза опиат изпепелява вените му, като отприщен насред рая -  ад,

Лишава богът, дарил човекът със сърце, да реанимира вярата му - не.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Viktor Nikolov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...