Веднъж показани от слепи автори, сега повторени,
Цветовете по небето, сплетени в корали от кристален мрак,
Се проясняват до проблясъци на стерилни бели перли,
Озаряващи на равни терми хора с боговете им ,
Представили на сцена, без завеси, епопея от безкрайни цикли,
На страдание,любов и чувства , сменящи посоките си като вятър,
Отвеждат наблюдателя в еуфория от глътка скъпо вино,
Разтичащо се до ручей алкохол, попил от устните във вените,
Заформяйки предсмъртен валс, повел смъртта в прощален танц .
Доза опиат изпепелява вените му, като отприщен насред рая - ад,
Лишава богът, дарил човекът със сърце, да реанимира вярата му - не.