19 sept 2019, 7:52

Есенен дъжд

  Poesía
776 7 18

Кой ли потропва на тихия праг?

Вятър прелиства годината

и по наплетен от паяк мая́к*,

кани октомври в градината.

 

Мята листата край стария зид.

Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.  

Топло земята дъхти - на симид.

В слънцето тиквено зима покълва.

 

Ве́дро намята през рамо джара́н**

пълно, ведрото проскърцва превито,

сякаш извикан е спомен в геран*** –

плисва дъждецът с вода лековита.

--------------------------------------------

 

*маяк-  лъч светлина

**джаран - геранило на кладенец; висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода;кобилица

***геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа (ведро)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марко, не знам дали са гледали по паяжините, но казват, че ще е "харш" тази зима при нас,... но и до минус трийсет киселото зеле си е пак кисело зеле E, дано не познаят! Благодаря за коментара.
  • Чудесен есенен стих. Казват, колкото повече паяжини има есента,
    толкова ще е по-студена зимата. Дано не познаят !
    Поздрави за творбата !
  • Да е пъстра и хубава! Благодаря, Дочка! Приятно е, че си споделила чувството си, Иржи! Геранът е "участвал" при извършването на народни ритуали и също така е олицетворение на пречистващата сила на водата. Съгласна съм, че хубавите спомени понякога навяват и тъга. Благодаря ти!
  • Красива картина с думи си нарисувала,Краси!Аз пък си представих герана,какъвто имахме на лозето ни и сякаш чух това проскърцване....Спомени събуди и ми стана и тъжно и мило...
  • Красива и пъстра е твоята есен,Красимира!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...