19.09.2019 г., 7:52 ч.

Есенен дъжд 

  Поезия
623 7 18

Кой ли потропва на тихия праг?

Вятър прелиства годината

и по наплетен от паяк мая́к*,

кани октомври в градината.

 

Мята листата край стария зид.

Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.  

Топло земята дъхти - на симид.

В слънцето тиквено зима покълва.

 

Ве́дро намята през рамо джара́н**

пълно, ведрото проскърцва превито,

сякаш извикан е спомен в геран*** –

плисва дъждецът с вода лековита.

--------------------------------------------

 

*маяк-  лъч светлина

**джаран - геранило на кладенец; висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода;кобилица

***геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа (ведро)

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марко, не знам дали са гледали по паяжините, но казват, че ще е "харш" тази зима при нас,... но и до минус трийсет киселото зеле си е пак кисело зеле E, дано не познаят! Благодаря за коментара.
  • Чудесен есенен стих. Казват, колкото повече паяжини има есента,
    толкова ще е по-студена зимата. Дано не познаят !
    Поздрави за творбата !
  • Да е пъстра и хубава! Благодаря, Дочка! Приятно е, че си споделила чувството си, Иржи! Геранът е "участвал" при извършването на народни ритуали и също така е олицетворение на пречистващата сила на водата. Съгласна съм, че хубавите спомени понякога навяват и тъга. Благодаря ти!
  • Красива картина с думи си нарисувала,Краси!Аз пък си представих герана,какъвто имахме на лозето ни и сякаш чух това проскърцване....Спомени събуди и ми стана и тъжно и мило...
  • Красива и пъстра е твоята есен,Красимира!
  • Поздрави Гавраил и Албена, благодаря ви сърдечно!
  • Много образно и романтично!
    Поздрав!
  • Поздрави ви, Петре и Веселке! Благодаря за хубавите отзиви.
  • Тук и аз ще кажа като Вальо: “много хубаво Стихотворение”. 👍
  • Поздрави и от мен! Хареса ми!
  • Прегръщам ви всички и благодаря от сърце за коментарите, за чувството, за подкрепата и за отношението!!
  • Много стойностни чувства красиво преплетени като коренища на стар орех около съкровище от почти-забравени старовремски думи.
    Прекрасно е, Красимира!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Краси, стихът ти е прекрасен! Възхитена съм!
  • Ето какво значело, да те докосне нечий стих! Чета го няколко пъти, поглеждам през прозореца... и все ми се струва, че си го писала тук и преди малко. Дори си представих как вятърът подхваща последните листа на календара ми и аха... да ги запокити в миналото! Виждам кирпичения ни дувар, който помня, откакто помня себе си, и винаги ми е навявал сигурност, защита, детски спомени... Вдъхвам забравения вече аромат на истински симит. Как пък се сети за това! И геранът, който е във всеки "уважаващ себе си" двор. А дъждецът... ох, как лекува кожата и дори пламналите ни души, сред прахоляка и след няколкомесечната суша! И очаквам една по-различна есен... Поздрав!
  • Хареса ми! Докато го четях, дъждът почукваше навън и картината оживяваше пред очите ми!
  • Поздравления!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??