Есенен дъжд
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид.
Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.
Топло земята дъхти - на симид.
В слънцето тиквено зима покълва.
Ве́дро намята през рамо джара́н**
пълно, ведрото проскърцва превито,
сякаш извикан е спомен в геран*** –
плисва дъждецът с вода лековита.
--------------------------------------------
*маяк- лъч светлина
**джаран - геранило на кладенец; висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода;кобилица
***геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа (ведро)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
E, дано не познаят! Благодаря за коментара.
