Sep 19, 2019, 7:52 AM

Есенен дъжд

  Poetry
777 7 18

Кой ли потропва на тихия праг?

Вятър прелиства годината

и по наплетен от паяк мая́к*,

кани октомври в градината.

 

Мята листата край стария зид.

Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.  

Топло земята дъхти - на симид.

В слънцето тиквено зима покълва.

 

Ве́дро намята през рамо джара́н**

пълно, ведрото проскърцва превито,

сякаш извикан е спомен в геран*** –

плисва дъждецът с вода лековита.

--------------------------------------------

 

*маяк-  лъч светлина

**джаран - геранило на кладенец; висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода;кобилица

***геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа (ведро)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марко, не знам дали са гледали по паяжините, но казват, че ще е "харш" тази зима при нас,... но и до минус трийсет киселото зеле си е пак кисело зеле E, дано не познаят! Благодаря за коментара.
  • Чудесен есенен стих. Казват, колкото повече паяжини има есента,
    толкова ще е по-студена зимата. Дано не познаят !
    Поздрави за творбата !
  • Да е пъстра и хубава! Благодаря, Дочка! Приятно е, че си споделила чувството си, Иржи! Геранът е "участвал" при извършването на народни ритуали и също така е олицетворение на пречистващата сила на водата. Съгласна съм, че хубавите спомени понякога навяват и тъга. Благодаря ти!
  • Красива картина с думи си нарисувала,Краси!Аз пък си представих герана,какъвто имахме на лозето ни и сякаш чух това проскърцване....Спомени събуди и ми стана и тъжно и мило...
  • Красива и пъстра е твоята есен,Красимира!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...