Есенен дъжд
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид.
Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.
Топло земята дъхти - на симид.
В слънцето тиквено зима покълва.
Ве́дро намята през рамо джара́н**
пълно, ведрото проскърцва превито,
сякаш извикан е спомен в геран*** –
плисва дъждецът с вода лековита.
--------------------------------------------
*маяк- лъч светлина
**джаран - геранило на кладенец; висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода;кобилица
***геран - дълбок кладенец от който се вади вода с кофа (ведро)
Свързани произведения
Comments
-
Марко, не знам дали са гледали по паяжините, но казват, че ще е "харш" тази зима при нас,... но и до минус трийсет киселото зеле си е пак кисело зеле
E, дано не познаят! Благодаря за коментара. -
Чудесен есенен стих. Казват, колкото повече паяжини има есента,
толкова ще е по-студена зимата. Дано не познаят !
Поздрави за творбата ! -
Да е пъстра и хубава! Благодаря, Дочка! Приятно е, че си споделила чувството си, Иржи! Геранът е "участвал" при извършването на народни ритуали и също така е олицетворение на пречистващата сила на водата. Съгласна съм, че хубавите спомени понякога навяват и тъга. Благодаря ти!
-
Красива картина с думи си нарисувала,Краси!Аз пък си представих герана,какъвто имахме на лозето ни и сякаш чух това проскърцване....Спомени събуди и ми стана и тъжно и мило...
-
Красива и пъстра е твоята есен,Красимира!
-
Поздрави Гавраил и Албена, благодаря ви сърдечно!
-
Много образно и романтично!
Поздрав! -
Поздрави ви, Петре и Веселке! Благодаря за хубавите отзиви.
-
Тук и аз ще кажа като Вальо: “много хубаво Стихотворение”. 👍
-
Поздрави и от мен! Хареса ми!
-
Прегръщам ви всички и благодаря от сърце за коментарите, за чувството, за подкрепата и за отношението!!
-
Много стойностни чувства красиво преплетени като коренища на стар орех около съкровище от почти-забравени старовремски думи.
Прекрасно е, Красимира! -
Много хубаво Стихотворение!
-
Краси, стихът ти е прекрасен! Възхитена съм!
-
Ето какво значело, да те докосне нечий стих! Чета го няколко пъти, поглеждам през прозореца... и все ми се струва, че си го писала тук и преди малко. Дори си представих как вятърът подхваща последните листа на календара ми и аха... да ги запокити в миналото! Виждам кирпичения ни дувар, който помня, откакто помня себе си, и винаги ми е навявал сигурност, защита, детски спомени... Вдъхвам забравения вече аромат на истински симит. Как пък се сети за това! И геранът, който е във всеки "уважаващ себе си" двор. А дъждецът... ох, как лекува кожата и дори пламналите ни души, сред прахоляка и след няколкомесечната суша! И очаквам една по-различна есен... Поздрав!
-
Хареса ми! Докато го четях, дъждът почукваше навън и картината оживяваше пред очите ми!
-
Поздравления!
-
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
