Есенен пасианс

Poesía

946 0 17

Танцуват листата от вятър подгонени,

ту Менделсон, ту пък прощално танго,

във танца природата тъжно заплаква

и в капки дъждовни излива тъга.

Есенни багри подрежда земята,

разстила червен и златист пасианс,

листи се ронят, гадаят тъжовно

какво си отива от нас безвъзвратно,

какво сме натрупали в пазвите топло,

което ще сгрява във зимния студ...

И в стихове тръпно ще никне душата -

в съня ни ще падат с космическа мощ.

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Donka900 (Триб Трибс)

Силен стих!Носи послания!!!Поздрави...

2012-11-14T19:06:36+02:00
Re4enKos (ВикМарк)

...красиво, като есента в Морската градина в Бургас....

2012-10-29T20:24:47+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Благодаря ви!
(Специални благодарности за задълбочения анализ на многоуважаемия Фабер. )

2012-10-29T19:36:25+02:00
refab (Фабер)

Това стихотворение на уважаемата Йосифова е от типа, в който не присъства като конкретно назована личността на авторката. Има го, разбира се, отзвука на идентичността на поетесата върху природната картина, където тя проектира своите емоции и художествено придава душа на обикновени нейни (на природата) феномени, характерни за посочения сезон. Това е направено в оригинален, отчетливо поетичен и с ярка, но ненатрапваща се експресивност, стил. Поради посочените му качества съчетани по оптимален начин с философско-житейската му идейност, а също и поради отсъствие на по-определено набелязан личностно-нарцистичен елемент, може да отнесем това стихотворение към най-добрите, писани от тази изявена наша поетеса!

2012-10-29T10:21:41+02:00
враната (Маргарита Василева)

Да тръгна по шарената шума...и дълго да не стигам...
Стопли ме!

2012-10-23T21:18:02+03:00