22.10.2012 г., 10:31

Есенен пасианс

944 0 17

Танцуват листата от вятър подгонени,

ту Менделсон, ту пък прощално танго,

във танца природата тъжно заплаква

и в капки дъждовни излива тъга.

 

Есенни багри подрежда земята,

разстила червен и златист пасианс,

листи се ронят, гадаят тъжовно

какво си отива от нас безвъзвратно,

 

какво сме натрупали в пазвите топло,

което ще сгрява във зимния студ...

И в стихове тръпно ще никне душата -

в съня ни ще падат с космическа мощ.

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!Носи послания!!!Поздрави...
  • ...красиво, като есента в Морската градина в Бургас....
  • Благодаря ви!
    (Специални благодарности за задълбочения анализ на многоуважаемия Фабер. )
  • Това стихотворение на уважаемата Йосифова е от типа, в който не присъства като конкретно назована личността на авторката. Има го, разбира се, отзвука на идентичността на поетесата върху природната картина, където тя проектира своите емоции и художествено придава душа на обикновени нейни (на природата) феномени, характерни за посочения сезон. Това е направено в оригинален, отчетливо поетичен и с ярка, но ненатрапваща се експресивност, стил. Поради посочените му качества съчетани по оптимален начин с философско-житейската му идейност, а също и поради отсъствие на по-определено набелязан личностно-нарцистичен елемент, може да отнесем това стихотворение към най-добрите, писани от тази изявена наша поетеса!
  • Да тръгна по шарената шума...и дълго да не стигам...
    Стопли ме!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...