Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята,
разстила червен и златист пасианс,
листи се ронят, гадаят тъжовно
какво си отива от нас безвъзвратно,
какво сме натрупали в пазвите топло,
което ще сгрява във зимния студ...
И в стихове тръпно ще никне душата -
в съня ни ще падат с космическа мощ. ...