22.10.2012 г., 10:31

Есенен пасианс

949 0 17

Танцуват листата от вятър подгонени,

ту Менделсон, ту пък прощално танго,

във танца природата тъжно заплаква

и в капки дъждовни излива тъга.

 

Есенни багри подрежда земята,

разстила червен и златист пасианс,

листи се ронят, гадаят тъжовно

какво си отива от нас безвъзвратно,

 

какво сме натрупали в пазвите топло,

което ще сгрява във зимния студ...

И в стихове тръпно ще никне душата -

в съня ни ще падат с космическа мощ.

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!Носи послания!!!Поздрави...
  • ...красиво, като есента в Морската градина в Бургас....
  • Благодаря ви!
    (Специални благодарности за задълбочения анализ на многоуважаемия Фабер. )
  • Това стихотворение на уважаемата Йосифова е от типа, в който не присъства като конкретно назована личността на авторката. Има го, разбира се, отзвука на идентичността на поетесата върху природната картина, където тя проектира своите емоции и художествено придава душа на обикновени нейни (на природата) феномени, характерни за посочения сезон. Това е направено в оригинален, отчетливо поетичен и с ярка, но ненатрапваща се експресивност, стил. Поради посочените му качества съчетани по оптимален начин с философско-житейската му идейност, а също и поради отсъствие на по-определено набелязан личностно-нарцистичен елемент, може да отнесем това стихотворение към най-добрите, писани от тази изявена наша поетеса!
  • Да тръгна по шарената шума...и дълго да не стигам...
    Стопли ме!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...