22 окт. 2012 г., 10:31

Есенен пасианс

942 0 17

Танцуват листата от вятър подгонени,

ту Менделсон, ту пък прощално танго,

във танца природата тъжно заплаква

и в капки дъждовни излива тъга.

 

Есенни багри подрежда земята,

разстила червен и златист пасианс,

листи се ронят, гадаят тъжовно

какво си отива от нас безвъзвратно,

 

какво сме натрупали в пазвите топло,

което ще сгрява във зимния студ...

И в стихове тръпно ще никне душата -

в съня ни ще падат с космическа мощ.

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих!Носи послания!!!Поздрави...
  • ...красиво, като есента в Морската градина в Бургас....
  • Благодаря ви!
    (Специални благодарности за задълбочения анализ на многоуважаемия Фабер. )
  • Това стихотворение на уважаемата Йосифова е от типа, в който не присъства като конкретно назована личността на авторката. Има го, разбира се, отзвука на идентичността на поетесата върху природната картина, където тя проектира своите емоции и художествено придава душа на обикновени нейни (на природата) феномени, характерни за посочения сезон. Това е направено в оригинален, отчетливо поетичен и с ярка, но ненатрапваща се експресивност, стил. Поради посочените му качества съчетани по оптимален начин с философско-житейската му идейност, а също и поради отсъствие на по-определено набелязан личностно-нарцистичен елемент, може да отнесем това стихотворение към най-добрите, писани от тази изявена наша поетеса!
  • Да тръгна по шарената шума...и дълго да не стигам...
    Стопли ме!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...