Есенна

9 nov 2012, 23:11

Poesía

526 0 4

Не ме поиска есенна и разпиляна

с пастелите на нашите романси.

Не ме докосна с длан дъждовна,

и запотекох в ръбове от липси.

Не ме целуна с вятъра, да ме посееш

на устните си - нежно цвете.

Тъй дълго чаках те, да ме потърсиш,

че разпилях се в есеността си вече...

И затъках от спомени постеля,

в която лягам лиха от безбрежност.

Тъгувам ли? О, не! Тъгата ми отлитна

със птиците на юг в далечност.

Запазих в мислите си аромат на люляк,

жасмин и синя теменуга.

Под лакет нося спомен дъхав

и ситня още в нашата пътека.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

beti (Бехрин)

2012-12-04T18:07:04+02:00

http://www.youtube.com/watch?v=AVgTjVjwIHQ
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2012-11-25T12:39:48+02:00

Благодаря!
Под лакет или лакът - още се чудя коя е правилната дума, но нося торбичка от спомени, а тези които ме познават знаят как ситня - малки и бързи стъпки
Rali23 (Ралица)

2012-11-25T10:49:56+02:00

Хубаво е много!
Bezzhichen (Безжичен)

2012-11-25T10:47:05+02:00

Явно все по-малко се чете тук, защото това интересно стихотворение ( с малки интересни "произволности" като "запотекох", "есеността" - мисля нелошо попадение, "далечност", и позабравения глагол "ситня" е останало некоментирано. И освен това последният куплет е много красиво написан - предизвиква картина в съзнанието, която плаче за художник.