Есенна
Не ме поиска есенна и разпиляна
с пастелите на нашите романси.
Не ме докосна с длан дъждовна,
и запотекох в ръбове от липси.
Не ме целуна с вятъра, да ме посееш
на устните си - нежно цвете.
Тъй дълго чаках те, да ме потърсиш,
че разпилях се в есеността си вече...
И затъках от спомени постеля,
в която лягам лиха от безбрежност.
Тъгувам ли? О, не! Тъгата ми отлитна
със птиците на юг в далечност.
Запазих в мислите си аромат на люляк,
жасмин и синя теменуга.
Под лакет нося спомен дъхав
и ситня още в нашата пътека.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
е останало некоментирано. И освен това последният куплет е много красиво написан - предизвиква картина в съзнанието, която плаче за художник.