angel_voice (Пепп)
71 816
28 ago 2006, 0:14

Есенна душа 

  Poesía
699 0 5
Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.


В дланта ти сгушвам се самотна,
пуста като гръдта ти есенна.
Живея в душата ти поройна
и пия от магиятя ти болезнена.


Всеки лист душата ми изгаря -
дето няма ни зима, ни зной,
а лятото някъде себе си раздава -
там, където тича той.

© Пепп Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен ли говориш? Понякога като прочета нещо старо се питам "какво по дяволите съм имала в предвид!" . Това обаче не ми прачи да се опитвам да подобря стиховете.. затова не ни се сърди - най-лесно е да кажеш "браво"...
  • всеки коментар е много ценен за мен.не се оправдавм,но понякога чувствата които влагам не могат да бьдат винаги толкова ясни.
  • Сполучливите рими не винаги водят до добър стих.Ако се поразместят думите би се получило нещо наистина хубаво..напр:

    Величествено тъжна красота
    - в душата есенна е скрита.
    Със всеки полъх носи тя тъга
    и гони трепетите летни от очите..
    Успех!
  • Послушай съвета на писателче!
    Бих ти написала същият коментар.
  • Пълни глупости!!!Ако можех щях да ти дам 3 шестици!! "Писателчето" става банално-"Двойката е от мен" друго не знае!!Сигурно завижда на умелото ти подбиране на думите, правейки толкова сполучливи рими!!!Пишеш страхотно!!!
Propuestas
: ??:??