Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.
В дланта ти сгушвам се самотна,
пуста като гръдта ти есенна.
Живея в душата ти поройна
и пия от магиятя ти болезнена.
Всеки лист душата ми изгаря -
дето няма ни зима, ни зной,
а лятото някъде себе си раздава -
там, където тича той.