28 авг. 2006 г., 00:14

Есенна душа

860 0 5
Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.


В дланта ти сгушвам се самотна,
пуста като гръдта ти есенна.
Живея в душата ти поройна
и пия от магиятя ти болезнена.


Всеки лист душата ми изгаря -
дето няма ни зима, ни зной,
а лятото някъде себе си раздава -
там, където тича той.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ли говориш? Понякога като прочета нещо старо се питам "какво по дяволите съм имала в предвид!" . Това обаче не ми прачи да се опитвам да подобря стиховете.. затова не ни се сърди - най-лесно е да кажеш "браво"...
  • всеки коментар е много ценен за мен.не се оправдавм,но понякога чувствата които влагам не могат да бьдат винаги толкова ясни.
  • Сполучливите рими не винаги водят до добър стих.Ако се поразместят думите би се получило нещо наистина хубаво..напр:

    Величествено тъжна красота
    - в душата есенна е скрита.
    Със всеки полъх носи тя тъга
    и гони трепетите летни от очите..
    Успех!
  • Послушай съвета на писателче!
    Бих ти написала същият коментар.
  • Пълни глупости!!!Ако можех щях да ти дам 3 шестици!! "Писателчето" става банално-"Двойката е от мен" друго не знае!!Сигурно завижда на умелото ти подбиране на думите, правейки толкова сполучливи рими!!!Пишеш страхотно!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...