28.08.2006 г., 0:14

Есенна душа

Поезия

862 0 5

Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.

В дланта ти сгушвам се самотна,
пуста като гръдта ти есенна.
Живея в душата ти поройна
и пия от магиятя ти болезнена.

Всеки лист душата ми изгаря -
дето няма ни зима, ни зной,
а лятото някъде себе си раздава -
там, където тича той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

megans (Магдалена Василева)

На мен ли говориш? Понякога като прочета нещо старо се питам "какво по дяволите съм имала в предвид!" . Това обаче не ми прачи да се опитвам да подобря стиховете.. затова не ни се сърди - най-лесно е да кажеш "браво"...

2006-08-28T17:22:45+03:00
angel_voice (Пепп)

всеки коментар е много ценен за мен.не се оправдавм,но понякога чувствата които влагам не могат да бьдат винаги толкова ясни.

2006-08-28T16:13:23+03:00
megans (Магдалена Василева)

Сполучливите рими не винаги водят до добър стих.Ако се поразместят думите би се получило нещо наистина хубаво..напр:

Величествено тъжна красота
- в душата есенна е скрита.
Със всеки полъх носи тя тъга
и гони трепетите летни от очите..
Успех!

2006-08-28T13:03:37+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Послушай съвета на писателче!
Бих ти написала същият коментар.

2006-08-28T12:44:30+03:00
Sisonder (Силвия Йосифова)

Пълни глупости!!!Ако можех щях да ти дам 3 шестици!! "Писателчето" става банално-"Двойката е от мен" друго не знае!!Сигурно завижда на умелото ти подбиране на думите, правейки толкова сполучливи рими!!!Пишеш страхотно!!!

2006-08-28T01:07:48+03:00