JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
5 oct 2019, 0:01  

Есенна гара 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Formas graves
774 9 7

Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.

 

Разсеян, в гредореда пуст наднича
случаен пътник... Лястовича песен
не чува се, а сам капчукът срича
минора на настъпващата есен.

 

Листата на прегърбения кестен
изплакват и последното си сбогом.
На юг да тръгнеш винаги е лесно,
но някои надолу само могат.

 

На всеки влак примигва светофара...
Ех, толкова е трудно да си гара.
 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Хубаво е, Меги
  • "...Листата на прегърбения кестен
    изплакват и последното си сбогом.
    На юг да тръгнеш винаги е лесно,
    но някои надолу само могат..."
    Меги, поздравления за чудесната творба!...
  • Благодаря за хубавите думи! Стойчо, разборът ти ме радва защото от него разбирам, че съм успяла да постигна целеното внушение.
    Хубав ден на всички!
  • "Листата на прегърбения кестен" - екстремно!
  • "Ех, толкова е трудно да си гара."
    Все да чакаш...
    Финалът е разковничето на един живот.Човек е една малка гара.Душата му е един зелен светофар, през който преминават любовта и надеждата...
    Поздравления,Маги!
  • Достави ми истинско удоволствие! Чудесен есенен сонет! Браво, Меги!
Propuestas
: ??:??