Есенна гара
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича
случаен пътник... Лястовича песен
не чува се, а сам капчукът срича
минора на настъпващата есен.
Листата на прегърбения кестен
изплакват и последното си сбогом.
На юг да тръгнеш винаги е лесно,
но някои надолу само могат.
На всеки влак примигва светофара...
Ех, толкова е трудно да си гара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
