Есенна песен
Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява
и в сенки тайнствени пълзи,
сърцето ми се подмладява
от тез омайни красоти.
По улиците златни клади -
безброй опадали листа,
примамват ме с горещи длани
мигът със тях да споделя.
В червено залезът потрепва,
в узрели гроздове и дюли,
раздава се душа, олеква,
в люлката на цветни кули.
С голяма ножица ветрецът
подстрига всичките дървета
и мен докосна ме хитрецът -
сълзи в очите ми и двете!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
