M1234567891 (Миночка Митева)
430 13077
6 окт. 2024 г., 20:13

Есенна песен 

  Поэзия
215 5 24

Безшумно ронят се листата,

в прозрачна есенна роса,

подухва вятър във житата

с вълни от  слънчева коса.

 

Небето в тях се отразява

и в сенки тайнствени пълзи,

сърцето ми се подмладява

от тез омайни красоти.

 

По улиците златни клади -

 безброй опадали листа,

примамват ме с горещи длани

мигът със тях да споделя.

 

В червено залезът потрепва,

в узрели гроздове и дюли,

раздава се душа, олеква,

в люлката на цветни кули.

 

С  голяма ножица ветрецът

подстрига всичките дървета

и мен докосна ме хитрецът -

сълзи в очите ми и двете!

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??