Есенна песен
Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява
и в сенки тайнствени пълзи,
сърцето ми се подмладява
от тез омайни красоти.
По улиците златни клади -
безброй опадали листа,
примамват ме с горещи длани
мигът със тях да споделя.
В червено залезът потрепва,
в узрели гроздове и дюли,
раздава се душа, олеква,
в люлката на цветни кули.
С голяма ножица ветрецът
подстрига всичките дървета
и мен докосна ме хитрецът -
сълзи в очите ми и двете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
