31 ago 2024, 13:39

Есенна приказка 

  Poesía
175 3 8

ЕСЕННА ПРИКАЗКА

 

Не зная в мен как тайничко растат –

без ден почивен или без умора,

усмивката на шипковия храст

и бялото хвърчило на простора.

 

Понякога ме прекосява и щурче,

търкулва няколко прекрасни ноти

и после гръмват те – и ето че

кънти у мене химнът на живота.

 

Коминчето преде конец от дим –

да върже облака – за да изплаче.

И мисля, че ще може да простим

на есента ръждивото калпаче,

 

на птицата прощалната тъга,

на листопада – стихващата ласка.

Напролет – знам, очаква ме дъга,

което в цветно всичко ще надраска.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??